В поредица от статии Агенция Монитор ще представи резюмета от

 В поредност от публикации Агенция " Монитор " ще показа резюмета от шокиращите разкрития на в. " Телеграф " за задкулисието в страната, което банкрутира КТБ и ограби хората и страната. Текстовете са от книги, които към този момент бяха оповестени или следва да бъдат оповестени от най-тиражния вестник в страната - " Българския Мадоф ", " Хищникът от " Капитал " и " Газовия барон ". Заради големия читателски интерес, ви представяме най-любопитните елементи от книгите, като това е следващата част, разказваща с доказателства за нашествието на Агнешките главички.   След рухването на комунистическия режим Никола Николов овладява дружно със своя сътрудник и съмишленик Димитър Мочев Съюз на демократичните сили в гр. Разград. Димитър Мочев е роден на 26 юли 1944 година във Велико Търново. Завършва през 1962 година I гимназия в града, а през 1967 година - Висшия минно-геоложки институт, компетентност „ Обогатяване на потребните изкопаеми “. През идната година стартира работа като инженер в ДМП „ Д. Благоев “ (днес „ Каолин “ АД). В интервала 1971-1975 година приключва компетентност „ Математика “ в СУ „ Св. Кл. Охридски “. От 1971 до 1978 година е постоянен аспирант във ВМГИ-София, където пази дисертация в катедра „ Обогатяване на потребните изкопаеми “ и получава научната купа „ претендент на техническите науки “. Назначен е за теоретичен помощник във ВМГИ-София, където работи до 1985 година В интервала 1985-1992 година е в Института по приложна минералогия на Българска академия на науките филиал Разград, където се засича с тамадата на бъдещия кръг „ Агнешки главички “. През 1990 година му е присъдено научно звание „ старши теоретичен помощник II степен “. През октомври 1991 година Съюз на демократичните сили печели с „ малко, само че вечно “ парламентарните избори. Още при започване на идната година Никола Николов оглавява стъкларския цех „ Диамант “-Разград, а неговият приятел Димитър Мочев – „ Каолин “ ЕАД, гр. Сеново. Димитър Мочев при ръководството на Съюз на демократичните сили ще стане и регионален шеф на Разград, а през 2000-2001 година и шеф на Дирекция „ Геология и запазване на земните глъбини “ в Министерството на околната среда и водите. Нужно ли е да споделям с чия поддръжка? Именно в новото си амплоа Николов и Мочев съумяват да се развихрият при започване на 90-те година, възползвайки се в посткомунистическия безпорядък в стопанската система. Обграждат се с едни от най-лакомите и хищни икономически номенклатурчици на Българска комунистическа партия и техни заместници Петър Костадинов и Велеслав Тачев, както и с алените шефове на към момента държавните по това компании „ Абритус “ (бившето СМК) Михаил Драганов и „ Трансавто “ Петър Нешев. Кои други знакови лица са в екипа на Никола Николов през годините в Разград? Най-близък негов бизнес приятел е Велеслав Тачев. По времето на комунизма същият е бил номенклатура в ОбНС в Разград, шеф на Автокомбината и зам.-директор на „ Диамант “. Другите ранни разградски Агнешки главички са Петър Костадинов - началник на хотел „ Централ “, приключил висша партийна школа в Москва, шеф на Домостроителния комбинат в Разград, партиен секретар на ОбНС, зам.-директор по комерсиалните въпроси на „ Диамант “, след това общински консултант от Съюз на демократичните сили Петър Костадинов се появява в един от ревизионните актове на „ Диамант “ ЕАД-Разград, където е упоменат като виновен за част от договорите, свързани с продажбата на карборундови боклуци за Германия, при които се разказват писмено и се заплащат от доближена компания занижени количества, а за Германия се изнасят в пъти повече. Загубите на завода от тази спекулация са седемцифрени цифри на година. Пейчо Георгиев - някогашен зам.-партиен секретар на едно от разградските учебни заведения, създател и член на Алтернативна социалистическа партия, претендент за народен представител от ДАР, съмишленик на „ Нов избор “ и „ Евролевица “. Бил е претендент за кмет на Разград от Съюз на демократичните сили и откакто Съюз на демократичните сили е на власт - регионален шеф на Разградска област. Председател на Общ. съвет на Съюз на демократичните сили. Бившият общински консултант от Българска социалистическа партия в интервала 1991-1995 година Михаил Драганов също е измежду най-близките на Никола Николов. По време на тоталитарния режим Драганов е младата вяра на партията, изтъкнат ДКМС активист, пратеник на ХІІІ и ХІV конгрес на Българска комунистическа партия. Но не щеш ли през 1999 година е общински консултант и зам.-кмет от СДС-Разград. Тодор Христов, който е някогашен секретар на Общинския комитет на Българска комунистическа партия в гр. Исперих, началник на организационния отдел на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Разград, в годините, когато Никола Николов е ръководител на Общинския съвет на СДС-Разград, внезапно се появява като претендент за общински консултант от Съюз на демократичните сили. След това става и бизнес съветник на синята партия. Дамян Качаунов е комсомолски, партиен и икономически номенклатурчик от преди 10 ноември 1989 година След това става изтъкнат предприемач, минал през дистрибуцията на стъкло. Емил Гюров е някогашен комсомолски и партиен номенклатурчик, след това претендент за общински консултант от Съюз на демократичните сили. Изпълнителен шеф на „ Диамант “, довел най-големия стъкларски цех в България до банкрут. Това е разградската колода от Агнешките главички. Октоподът на този кръг се разгръща по всички краища на България. Сред останалите членове от първия състав на кръга „ Агнешки главички “ в интервала 1999-2001 година са Васил Василев, някогашни зам. регионален, по-късно регионален шеф на Съюз на демократичните сили в област Плевен по време на държавното управление на ОДС 1997-2001 година, изключително доближен, включително по бизнес линия на самия агнешки крал. Васил Василев беше измежду учредителите на Движение „ България на жителите “ на Меглена Кунева, само че заради дълга и епична война с някогашния плевенски кмет Найден Зеленогорски, той рано-рано се отхвърли от кариера в тази групировка. По време на първото държавно управление на Бойко Борисов Васил Василев беше основен секретар на Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури. Днес върти нелош бизнес с Русия. Другите приятели на Никола Николов в този първи състав на кръга са Панайот Ляков, в миналото народен представител от Съюз на демократичните сили от Пазарджишкия изборен регион, някогашен деен болшевик, по-късно прекръстен в „ правата религия “, съучредител след това на ДСБ и най-после отчаян и от Костов се отдаде на научни занимания. Сред знаковите лица на кръга от тези първи години на съществуването му са също по този начин Даниела Николова и зам. изпълнителният шеф на Агенцията за приватизация по време на ръководството на ОДС Пламен Стоилов. Бившият общински ръководител на СДС-Своге и сегашен изтъкнат десебар Веселин Запрянов също беше в кръга „ Агнешки главички “. През годините този бизнес обръч показва забележителна разтегливост и дарба за акомодация към мощните на деня. След 2001 година към него се причислиха функционери на Съюз на демократичните сили, които не можете да откриете при първичните сбирки. Един от тях е някогашният заместник-министър на стопанската система в държавното управление на Костов – Иван Иванов (с прякор Мозъка). Монтанският икономист беше изработен с решаващата поддръжка на „ Агнешките главички “ основен секретар на Надежда Михайлова (Нейнски) напролет на 2002 година Самата Михайлова (Нейнски) стана ръководител на Съюз на демократичните сили през март 2002 година с решаващата помощ на този кръг. Бившият народен представител от Съюз на демократичните сили Ваньо Цонов също се прилепи към кръга на Агнешките главички през 2001-2002 година, откакто не съумя да се докопа до втори депутатски мандат. Днес гравитира към Татяна Дончева. Справка в Търговския указател демонстрира, че сега Ваньо Цонов е съучастник с Чавдар Чинчев в „ Теравекс ” ООД и „ Рамтекс ” ООД, двамата имат спа комплекс „ Терма “ в село Ягода, община Мъглиж. Публикации от 90-те години свързваха името на някогашния народен представител с приватизацията на тогавашното аптечно дружество в Стара Загора през далечната 1998 година. Малко прочут член на кръга е някогашният секретар на община Копривщица Светльо Георгиев. Защо е значимо неговото споменаване? Когато през 1997 година той беше изместен в регионалната администрация на София, на неговото място в община Копривщица беше конфигурирана разградската протестърска Валкирия на кръга „ Капитал “ Антоанета Цонева. От лятото на 2001 година Антоанета Цонева също стартира работа като специалист в администрацията на Софийска област. Забележете – със компетентност „ Българска лингвистика “ тя постъпва в дирекцията, която се занимава с разпореждането и ръководството на държавната благосъстоятелност. Днес е измежду знаковите „ соросоиди “ и се препитава от „ протестърство “ и разнообразни грантаджийски схеми. Сред феновете на кулинарния специалитет Агнешки главички по това време е и някогашният народен представител от Съюз на демократичните сили Величко Йонов. Шеф на митницата във Видин по време на ръководството на Съюз на демократичните сили стана неговата брачна половинка Валентина Йонова. Съпругата на Пламен Минев, шеф на ГУ „ Митници “ и член на агнешкия кръг във втория му състав, Даниела Минева, става шеф на ръководство „ Приватизация и държавно присъединяване “ в Министерството на търговията и туризма и остава там доникъде на 2000 година Това е една от най-ключовите длъжности в икономическото министерство. В приватизационните среди в тези години е известна като човек на зам.-министъра Христо Михайловски, шурей на ръководителя на Народно събрание Йордан Соколов и главен настойник на тамадата на кръга „ Агнешки главички “ Никола Николов. Даниела Минева е и в много близки връзки със Славчо Христов, което прави нейната позиция непотопяема. Какво следва ли? Ето какво - подкрепяното от него РМД е определено за покупател на Златни пясъци, до момента в който за приватизацията в министерството дава отговор точно Даниела Минева и отново тя е в управата на „ Златни пясъци ”. Сред най-заклетите членове на тогавашния кръг „ Агнешки глави “ беше и близкият другар на някогашния президент Росен Плевнелиев и някогашен наследник народен представител от Благоевград Илиян Попов. Това е същият оня приятел, с който Плевнелиев се хвалеше, че издигали транспаранти, направени върху тапет на протест на 10 ноември 1989 година (какъвто не е имало на тази дата). Седем години след смяната Илиян Попов става народен представител от Съюз на демократичните сили. Издига се даже до началник на комисията по локално самоуправление в 38-ото Народно събрание. Илиян Попов е първият, който обществено разказва кръга от сини политици, по-късно станал прочут като „ Агнешки главички “. Групата се заформя на неофициална вечеря в ресторанта на Централния кооперативен съюз на ул. „ Раковски “, където групата разискала опциите да се ускори въздействието на провинциалните водачи в управлението на Съюз на демократичните сили. Предстояла 11-а национална конференция на Съюза на демократичните сили. На конференцията, извършена на 26 и 27 февруари 2000 година, групата реализира основната си цел – Никола Николов е определен за член на НИС на Съюз на демократичните сили. Малко гласове не доближават и Пламен Иванов също да влезе в управлението. Дясна ръка на Илиян Попов в Благоевград по време на седесарската приватизация е Альоша Сиджимов (днес покойник), тогава е заместник-председател на Съюз на демократичните сили. Една от най-апетитните приватизации в Благоевград в миналото е тази на Завода за съобщителна техника. Схемата е до болежка позната и отработена от кръга „ Агнешки главички “. Първо, под управлението на тогавашния наследник народен представител Илиян Попов през през юли 1998 година от 238 служащи и чиновници в завода е основано синьо РМД с единствената цел тъкмо то да приватизира ЗСТ. Уставният му капитал е 50 млн. лева С максимален брой акции - по 33,33% (максимално позволените от Закона за приватизацията), са индивидът на Илиян Попов, деен седесар и шеф на завода инж. Георги Манзуров, шефът на Българо-руска капиталова банка - клон Благоевград, Иван Николов, както и двамата заместник-директори на завода Иван Иванов, който има 19,97%, и Стефан Душев. Дребните акционери с 1 до 30 акции са 220. Те държат общо 12,5% от капитала на РМД-то. Заводът за съобщителна техника е оценен на 11 000 000 лева, само че е продаден на половин цена - за 5,5 милиона лв.. На 11 февруари 2000 година Агенцията по приватизация утвърждава договорката. И до през днешния ден остават подозренията, че оценката на материалните активи е била мощно занижена. Според контракта на организацията и РМД първичната вноска е 10%, а след едногодишен гратисен интервал сумата би трябвало да се заплати на 9 равни вноски за 9 години. Тези приходи би трябвало да влизат по сметката на “Инкомс Телеком ”, което през 2002 година е купено от австрийски вложител. „ Съобщителна техника “ се задължава още да резервира предмета си на активност за 3 година, да влага 800 000 лева и да усили личния състав от 234 на 238 души. Въз основа на Закона за обезщетение на притежатели на одържавени парцели РМД-то заплаща цената от 5,5 млн. лева с обезщетителни принадлежности. Синьото РМД взема властта и дни по-късно гръмва абсурдът с съветската спекулация. " Инкомс-Телеком холдинг " трансферира безплатно свои вземания от Русия за $4,709 млн. на два транша - от $2,3 млн. и $2,409 млн. Валутата е преведена по сметка на новообразуваното РМД при ЗСТ-Благоевград. Договорът за договорката е подписан от шефа на „ Инкомс Телеком “ Божидар Грозев. На 4 април м. година със заповед на министъра на стопанската система Петър Жотев е уволнен Божидар Грозев. Месец по-късно обаче шефът на Надзорния съвет на холдинга Борис Марков го връща на работа. Следва нова интервенция на Жотев и двамата са отстранени от заеманите постове. Договорите за прехвърляния на валутни вземания не са анулирани. По документи не съществува публично заплащане на дълга от Русия, за която предприятието произвело телефонни централи на стойност $12,6 млн. По същия този дълг се твърди, че са постъпили импровизирано известни суми, които не покриват цената на централите. Валутните прехвърляния са осъществени под прикритието на настоящи разплащания сред предприятията длъжници в Русия и холдинга. Те са преведени в Булбанк-София, по сметката на „ Телеком “ АД-София, което е външнотърговското обединяване на холдинга. В договарянето на интервенцията са взели участие длъжностни лица от „ Инкомс-Телеком “ и Завода за съобщителна техника, от една страна, и контрагентите длъжници в Русия - от друга. Само по сметката на ЗСТ в една от благоевградските банки са постъпили 6,1 млн. щ. $, само че след зародил спор с холдинга 1,6 млн. са върнати назад в София. Ръководството на РМД стартира интервенция по прикриване на валутата. Купени са три нови автомобила, компютри и съоръжение. Погасяват се и остарели задължения на ЗСТ. Това открива проверка на Държавен финансов надзор. ДФК влиза в някогашния ЗСТ, защото в направения юридически разбор по оценката на завода още тогава пораждат съществени подозрения и през януари 2000 година Министерството на стопанската система праща ревизорите в Благоевград да ревизират на място какво става. ДФК установи още доста груби нарушавания и закононарушения. В предприятието са открити 6 млн. лева, стотици килограми сребро и паладиум и сериозна липса на част от имуществото. Изровени са странни контракти - да вземем за пример за продажба на 291 000 броя сребърни контакти по 35 остарели лева за брой - цена за вторични първични материали, макар че тестът била 99,99. През 2000 г. в Завода за съобщителна техника влиза този, за който в действителност е направена РМД приватизацията. Това е заместник-председателят на СДС-Благоевград Альоша Сиджимов. Той няма нито една акция в РМД-то, също така напуща мястото на зам. общоприет шеф на Търговско предприятие „ Далекосъобщения “, с цел да оглави приватизирано дружество по волята на своя авторитетен покровител Илиян Попов. Оказва се, че за назначението на Сиджимов не знаят даже шефът на „ Инкомс Телеком “ Божидар Грозев, както и двама от членовете на Надзорния съвет на РМД-то - Байкушев и Камбуров. Третият надзирател Прангов обаче твърди, че решението било взето единомислещо от целия контролен съвет. Сиджимов не е единственият начинаещ в ЗСТ. В управителния съвет на сдружението влизат строителните бизнесмени Васил Костов и Антон Муртов, притежатели по това време само на синята компания „ Растер юг “, както и Спаска Лунджова, сестра на Сиджимов. Манзуров и банкерът Николов са освободени от съвета. Альоша Сиджимов сяда в стола на Георги Манзуров, само че и досега не го е не запомнил. Последният продължава да се води в „ Съобщителна техника “ като персонален консултант на изпълнителния шеф от Съюз на демократичните сили. През 2004 година Альоша Сиджимов дава част от двора на завода на благодетеля си Илиян Попов. Попов купува правото на градеж за 6 здания в двора против скромна петцифрена сума и построява там филиал на автосалон. Друг знаков представител на квотата на Агнешките главички беше някогашният депутат от Съюз на демократичните сили и регионален шеф на област Кърджали в края на 90-те години Пламен Иванов. Роден е на 6 декември 1958 година в Плевен. Завършва приблизително обучение и стартира да се занимава с програмиране. Преселва се в Кърджали през 80-те години поради огромната си студентска обич – доктор Снежана Сарлова, с която имат две деца. През 1990 година става един от създателите на Съюз на демократичните сили в града, на първите парламентарни избори персонално разлепва предизборните плакати, които разнася с автомобила си „ Вартбург “. Звездата му в огромната политика изгрява през 1994 година, когато Иван Костов оглавява Съюз на демократичните сили в народен мащаб, а той – общинската организация на Съюз на демократичните сили в Кърджали. На парламентарните избори през април 1997 година Пламен Иванов стана първият наследник народен представител, определен от 9-и кърджалийски изборен регион. През 1999 година, когато беше основана новата конструкция на регионалните управи, той беше назначен за регионален шеф на област Кърджали. Става и ръководител на регионалната организация на синята партия. Пламен Иванов даже стигна до такава степен, че в изявление през 1999 година отхвърли текстове от Рамковата спогодба за малцинствата, което му донесе известни търкания с националното управление на партията. Малко гласове не му доближат, с цел да бъде определен за член на НИС на 11-ата национална конференция на синята партия (26-27 февруари 2000 г.). На съвещанието на Националния съвет на Съюз на демократичните сили в Хисар на 20-21 април 2011 година кандидатурата му за член на НИС на Съюз на демократичните сили още веднъж е издигната - дружно с тези на Надежда Михайлова, Муравей Радев и Антоан Николов. На 12-ата национална конференция на Съюз на демократичните сили, която се организира на 5-6 май 2001 година в София, Пламен Иванов най-сетне е определен за член на Националния изпълнителен съвет на Съюз на демократичните сили. След като Съюз на демократичните сили загуби парламентарните избори, извършени на 17 юни 2001 година, в групата на Агнешките главички стартират напрежения. Стартира и развой на прегрупиране. Няколко образеца – откакто Иван Костов подаде оставка от председателския в Съюз на демократичните сили, негов правоприемник стана досегашната председателка на парламентарната група на ОДС в 38-ото Народно събрание Екатерина Михайлова. Тя предложи за основен секретар на Съюз на демократичните сили една от знаковите фигури на кръга Агнешки главички – Пламен Иванов. За осемте месеца от юни 2001 година до март 2002 година тандемът Екатерина Михайлова-Пламен Иванов си печели много врагове с командоренето и налагането на служебни общински и регионални управления в Съюз на демократичните сили. Налага се даже тамадата на кръга „ Агнешки главички “ Никола Николов да каже през есента на 2001 година след следващата промяна, този път на управлението на СДС-София със служебно такова, че наследничката на Костов води болшевишка политика: „ Няма разумно пояснение за този развой. Очевидно се чака преодоляване на Съюз на демократичните сили, само че това води към делегитимиране на партията “. Това дава съображение на някои коментатори да заключат, че след Евгений Бакърджиев, Никола Николов е вторият, който ще бъде изключен от Съюз на демократичните сили. Пламен Иванов е предлагането на Екатерина Михайлова за основен секретар, с което тя се кандидатира на 13-ата национална партийна конференция на Съюз на демократичните сили март 2002 година за водач на сините. Тогава част от кръга „ Агнешки главички “ заложи на Надежда Михайлова и не сгреши – тя беше определена за ръководител на Съюз на демократичните сили. Две години по-късно Пламен Иванов е изключен от Съюз на демократичните сили като част от групата на Иван Костов, Екатерина Михайлова и Йордан Соколов, която влезе в жестока борба с новия водач Надежда Михайлова и нейния НИС, в който вторият състав на кръга „ Агнешките главички “ беше завзел солидни позиции. Така Пламен Иванов отпадна от този кръг, дистанцира се от политиката. Днес живее в Царево със фамилията си в двуетажна къща. Запален риболовец е и съвсем всеки ден се отдава на заниманието си. Бившият народен представител Красимир Каменов беше друга основна фигура в тогавашния кръг „ Агнешки главички “. В интервала 1997-2001 година той е народен представител от Съюз на демократичните сили във Враца и секретар на отдел „ Коалиционна политика “ в синята централа на ул. „ Раковски “ 134. Фирмата на Красимир Каменов „ Гергьовче “ беше забъркана със скандални приватизации във Враца към държавната компания „ Ветимпекс “, началник на която през 1998 година е близкият другар на синия народен представител Красимир Каменов, доктор Георги Узунов. Всичко стартира със заповед на земеделското министерство, издадена на 6 октомври 1998 година С нея се дава позволение на управлението на държавната компания „ Ветимпекс “ да продаде аптека и партер с разгъната застроена повърхност 748 кв.м, склад от 146 кв.м и над 3 дка съседен терен във Враца. По това време началник на „ Ветимпекс “ ЕООД е доктор Георги Узунов, който е дълготраен другар на агнешката главичка Красимир Каменов. Два месеца откакто е издадена заповедта, е квалифициран протокол за отварянето на офертите за горните парцели и установяване на техния покупател. Комисията, натоварена с отварянето на офертите, е в състав юристката Николина Абрашева, основният счетоводител на „ Ветимпекс “ ЕООД Сотир Стамов и инж. Добрин Дерелиев. Констатирано е, че е постъпила една оферта и тя е на компанията „ Гергьовче “ от Враца, която предлага цена от 82 200 деноминирани лв.. Комисията единомислещо дефинира за покупател на обекта „ Гергьовче “. Логично е да се намерения, че откакто офертата е една, то няма по какъв начин да не завоюва компанията на синия народен представител. Ето тук е уловката – процедурата е била нарушена още в самото начало, защото никой не организира конкурс, нито пък разгласява разгласи в локалната и централна преса, каквото е условието на закона. Парадоксално е, само че единственият, който е знаел за тази продажба е бил притежателят на „ Гергьовче “. И защото Красимир Каменов става народен представител след изборите през април 1997 година, то компанията му се поема от неговата брачна половинка – Давидка Йорданова Каменова и от неговия приятел Здравко Тодоров Златев. На 28 декември 1998 година е подписан и договорът за покупко-продажба сред „ Ветимпекс “ ЕООД и компания „ Гергьовче “. На цената на два жилището във Враца семейство Каменови се снабдява с горните парцели. На 30 декември врачанската агнешка главичка получава и нотариалния акт за парцелите. В него черно на бяло е записано, че пазарната оценка на парцела, избрана от лицензиран оценител, е 70 200 лв. без Данък добавена стойност, а данъчната оценка е 146 656,6 лв.! Забелязвате ли един забележим абсурд – данъчната оценка е над два пъти по-висока от пазарната оценка на лицензирания оценител. И тогава, и през днешния ден данъчните оценки на парцелите в България при покупко-продажби с тях са фрапантно понижени. Този размер на данъчната оценка подсказва, че действителната пазарна цена на парцела е била най-малко 300 хиляди лв.. В списък на община Враца този парцел попада с действителната си цена и тя е 362 249 лв.. И още – името на оценителя не се загатва в нито един от документите по договорката. Не би трябвало да се изненадвате, в случай че се откри, че тази оценка е осъществена от самото Министерство на земеделието, което продава златен парцел във Враца на знакова личност от кръга „ Агнешки главички “. Какво се случва след тази спекулация? През пролетта на 1999 година стартират работа новите регионални управи. Държавната компания „ Ветимпекс “ и компанията на Красимир Каменов „ Гергьовче “ изпращат молби да бъде деактуван парцелът от държавен в интерес на „ Гергьовче “. Двете молби обаче не стигат до регионалния шеф, а с тях се заема неговият заместител Данаил Иванов. Той сформира комисия, в която влизат юристката Ирина Иванова и Румяна Тодорова, която е шеф –отдел „ Държавна благосъстоятелност “ в регионалната администрация. Председател на комисията е Милена Найденова, която е близка другарка на семейство Каменови. Впоследствие се оказва, че юристката Ирина Иванова е сестра на Давидка Каменова, а Румяна Тодорова е близка другарка и доверено лице на Красимир Каменов. Това в случай че не е клиентелизъм и шуробаджанащина – здраве му кажи! Комисията взема решение парцелът да бъде деактуван в интерес на „ Гергьовче “ и издава протокол, въз основа на който е издадено решение на комисията от 21 май 1999 година Това решение дава официално съображение на регионалния шеф да издаде заповед, с която се подрежда парцелът да се отпише като държавна благосъстоятелност и да се съобщи на „ Гергьовче “. Заповедта обаче не е подписана от регионалния шеф, а от неговия заместител, близкия до Красимир Каменов зам. регионален шеф Данаил Иванов. Всички участници в договорката получават своето – балдъзата на врачанската агнешка главичка Ирина Иванова е назначена за основен юрист на регионалната администрация и по едно и също време с това (в нарушаване на закона) за началник на отдел „ Държавна благосъстоятелност “ там. Очевидно е, че е имало огромен залог, с цел да се извърши това нарушаване на закона. Залогът е надзор от страна на Красимир Каменов на целия развой по продажбата на държавни парцели и заплащането им с обезщетителни записи от верните хора.
Виж всички публикации от Агенция Монитор-->